ИЗ ЕВРОПА С ЕРАЗЪМ+ – ОПОЗНАЙ ДРУГИЯ Un stage pour professeurs “Apprendre l’Autre : l’interculturel”

В една ранна юлска утрин, три нетърпеливи преподавателки от ГПЧЕ, въоръжени с много ентусиазъм и голяма доза любопитство потеглихме за Франция, за участие в двуседмично международно обучение, провеждащо се в небезизвестното градче на Лазурния бряг – Кан.

Групата, в която попаднахме се отличаваше с многообразие както в професионален, така и във възрастов аспект. Имахме млада, току-що завършила училище чехкиня, английски студент – политолог, 30годишна финландка, работеща в сферата на социалните дейности, две учителки: италианка и испанка – философ, и един мароканец, университетски преподавател в Ирландия. Като че ли наистина бяхме събрани за да опознаем другия – другия като личност, другия като етнос, другия като култура и духовност.

Стажът ни започна с представяне, което беше съвсем необичайно. Всеки трябваше да опише /разкрие/ себе си с помощта на прозата. Ето някои от представянията на колегите: „ Аз съм като виното, тиха и смълчана когато съм в „бутилката” си и …буйна и пенлива, когато духът ми излезе от нея. Мога да „запаля” умовете на учениците си, да усмиря експанзивните, да вдъхновя неангажираните” или пък друго представяне „ Аз не съм затворена кутия, която не променя своята статичност, аз не съм „консерва” от табута…”

nt2

И така започна нашето обучение, обучение, опознаващо другия. Кой е Другият?  Как човек достига до Другия? И Аз ли съм Другият?

Дискусиите, които се водеха ежедневно, бяха по своему неповторими, пленяващи с интересни новости, педагогически похвати и модели, които преподавателката обясняваше с младежки ентусиазъм и невиждано театрално  майсторство. Ще споделя някои от тях.

  1. „Да дадеш на другия означава да си започнал да получаваш вече нещо”:

„Пътеки”, които те водят в работата ти с учениците при опознаването на Другия:

  • Гласът

Учениците са със затворени очи. Влиза един ученик от съседен клас и разказва някакъв анекдот. Той е „Другият”, който учениците не виждат, но с когото общуват в момента. Гласът е водещият фактор в случая. Гласът никога не може да се сбърка, защото винаги показва най-точно същността на личността. Идеята не е да се слуша съдържанието на анекдота, а този, който е слушащият, със затворените очи, той да чуе разказващия анекдота и да разпознае, да открие характерни черти от неговия характер само по гласа му. Гласът може да бъде използван и в случаи, когато се разказва на чужд език. Няма значение дали материята, която се разказва е позната или не. От значение е гласът, с неговата интонация, тембър, многообразие. Той служи като палитра, с помощта на която слушащият оценява Другия.

Подобни „пътеки” са погледът, усмивката, мимиките, жестовете, тялото.

  1. Фабрика за спомени”

Учениците сядат в кръг. Всеки е донесъл снимки и предмети с емоционална стойност. Нещата се оставят на масата, която е зад параван, така че другите не могат да видят кой какъв предмет е оставил. Впоследствие всеки от учениците избира снимка и/или предмет, но не и своите. Всеки аргументира своя избор и се откриват прилики или разлики с личностната същност на притежателя им.

По подобен и много атрактивен начин бяха разгледани и проблеми, свързани с: „Какво е за мен Родината ми”; „С коя група се идентифицирам и кои са моите принадлежности”: „Чужденецът е някой Друг и защо ти се страхуваш от него”. Голяма част от заниманията бяха свързани с расизма, който е по-силен от предразсъдъците. Той е равен на омраза+предразсъдъци. Културният расизъм пък е равен на власт+ентусиазъм – /нашата култура е няколко нива по-високо или чувство за превъзходство на собствената ти култура над другите/.

  1. Познай кой ще дойде на вечеря

Упражнението е свързано със ситуация, при която дъщерята известява семейството си, че е поканила на вечеря приятеля си, който много обича и с когото смята да свърже живота си в бъдеще. Всички не скриват своята радост и желание да се запознаят веднага с него. Но какво разочарование настъпва когато разбират, че той е цветнокож. Следва анализ на всички гледни точки,  реакции и  последствията за всяка една от страните.

  1. Бели нощи в черни дни

Учениците трябва да запишат колкото се може повече поговорки и пословици, в които са използвани прилагателни с цвета на кожата, като например: „Той е млад и зелен”: „Черен като циганин”: „Позеленя от яд”: „Черната овца”; „Дървен шоп” ; „Магаре на мост”: „Ни чул, ни видял” – всички те характеризират черти от характера на Другия.

  1. Мистерията поддържа суеверията в религията” – история, която учениците трябва да продължат.

Една млада жена в обедната си почивка отива да пазарува. След като е напазарувала влиза в заведение на самообслужване, за да хапне. Тя взема паничка със супа и парче хляб и ги занася на една маса, но вижда, че е забравила да вземе лъжица. Връща се, взема лъжица и се отправя към предполагаемата маса. Вижда, че един чернокож мъж с дълга брада яде от нейната паница. Тя сяда срещу него, извинява се и също посяга с лъжицата към супата. Той вкусва от паницата, после тя вкусва и така докато супата свършва. Мъжът прави знак тя да остане на мястото си, отива и донася чиния с картофи, от която по същия начин продължават и двамата да ядат. Когато яденето свършва  мъжът махва любезно за сбогом и си тръгва. Тя се оглежда и вижда, че чантата й, която е оставила на стола я няма………….

nt3

Допишете разказа като в описанието отговорете на следните въпроси:

  • Кой е този човек?
  • Какво си мисли жената?
  • Какво ще направи тя?
  • Свържете отговорите с предположения за религия и цвят на кожата?

Ето и краят на историята:

Докато си мисли как да реагира, чудейки се дали той е откраднал чантата й, забелязва на една странична маса недокосната паничка със супа и чантата й, висяща на стола. КАКВА Е ПОУКАТА ОТ ИСТОРИЯТА?

И така неусетно изминаха двете седмици. Обаятелността и очарованието, с което нашата преподавателка Жизел ни водеше из непознатите лабиринти на материята, множеството симулации и ролевите игри, с които поддържаше интереса ни помогнаха да осмислим и от друг ъгъл същността на Другия. А опознаването на другия, на този друг свят- неповторимост от лазурно сияние, слънчеви отблясъци и омагьосваща чаровност, всички ние отнесохме със себе си завинаги.

 

Цветанка Георгиева, преподавател философски цикъл

Елза Кунова, преподавател по френски език и история

Нели Тенева, преподавател по френски език