Философско есе

„Какво е човекът във Вселената? Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение  с нищото, средина между нищото и всичкото.“

Блез Паскал

Човекът е свободно същество, сам осмисля съществуването си и проектира битието си. Като критик на рационализма Паскал се основава на случаен метод от прозрения.Човекът е единство между материя и идея,между тяло и душа, между уникалност и универсалност. Тялото е предмет,който е универсален,докато душата е тази , която придава уникалност и виталност на човека,душата е свободна и разумна,следователно душата предоставя вътрешната свобода на човека,но човек е свободен в истинския смисъл тогава и само тогава ,когато съществува хармония между тялото и душата.Ако се приеме,че душата доминира над тялото като притежаваща разум,то тя придава виталност на човека,създава идеите,а човек ги проектира чрез тялото,то тялото се явява просто инструмент,предмет,подчинен на необходимостта и законите на природата,тялото не е свободно,душата е тази,която притежава свобода.Да постигне свобода човек означава душата му да е свободна да странства из различните измерения на времето подобно на духа,да излиза от битието(тялото) и да отива в не-битието, в трансцедентното,след което обратно да се връща в битието. Според Св. Августин трите измерения на времето – минало,настояще и бъдеще са съизмерими с човешката душа, тъй като тя помни и очаква. Ако се приеме, че само настоящето е сигурно,то миналото и бъдещето са плод на спомените и фантазиите на човешката душа.

Човекът като съвкупност от материя и идея сам е способен да проектира битието си. Философията е питане и ориентир за мястото на човек в битието и за смисъла на човешкото съществуване , а истината е , че никога не се достига до пълен и окончателен отговор . Според Сартр човек първоначално е нищо , той поражда нищото в битието и го подплътява („разрежда”) със своите начинания(действия).Човек е абсолют на своето аз и неговата мисия е да възвисява себе си , да се самоусършенства.Човек е всичко тогава и само тогава когато се разглежда в неразривна връзка нищото.

Човешката природа е подложена на съмнение,ако човек се намира между нищото и всичкото , така както е поставен на кръстопът между телесното и духовното,то душата въплъщава стремежа към над- телесното , който се нарича познание. Познанието е безгранично , следователно познанието е всичко. Тогава възниква въпросът къде е демонът на измамата? Може би това е тялото ? Външната перцепция за тялото на човек е способна да го накара да се съмнява, да породи съмнение, но не в околния свят, а в собствените му възможности. В този случай тялото се опитва да доминира над душата,да я покори. Единственият начин човек да „избяга”,да се освободи от съмниението е доверието, да се довери на своето вътрешно морално чувство, на своята душа, която няма да го предаде.Следователно духовното, божественото е по- силно от телесното, душата и тялото са в неразривна връзка помежду си , но душата опекунства над него.

За „крехката като тръстика” човешка душа не е без значение дали след смъртта душата не попада в Рая, затова Паскал предлага облог за съществуването на Бога, според който, ако такъв съществува той (Паскал) печели всичко, а другите „жарта на ада”. Неувереният и несигурен в себе си индивид предпочита да се довери на висша фигира , която да го ръководи в избора му, докато увереният в себе си се доверява напълно на собствените си възможности. Ако човек се намира между тварите и Свръхчовека , т.е. между нищото и всичкото, то негов идеал, стремеж е превръщането му в Свръхчовек, който не признава външни норми , сам ги създава.

Смятам, че човекът е средина между нищото и всичкото,той поражда нищото , но също така е способен да го превърне във всичко, негов стремеж е превръщането му от твар , подчинена на телесното , на необходимостта и природните закони, в Свръхчовек, който въплъщава божественото, уникалното , извисил се над телесното и достигнал до над-телесното , което всъщност е познание. Следователно човек сам избира къде да се ситуира, между тварите и Свръхчовека, между нищото и всичкото, между телесното и духовното , а своя съкровен избор той винаги смята за правилен.