Ученици от ПГПЧЕ „Алеко Константинов“ – Правец взеха участие в Международен конкурс по превод

Трима единадесетокласници от Езиковата гимназия в Правец – Милена Йоткова, Пламена Найденова и Михаела Милякова – участваха в Шести международен конкурс по превод за студенти и ученици „Трансформации 2021“. Конкурсът е организиран от Филологическия факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ и е насочен към студенти и ученици в България и чужбина, като предвижда превод на чужди автори на български език в рубриките „Проза“ и „Поезия“ на един от 20-те изучавани в университета езици. В тазгодишното издание се включиха общо 385 участници със  766 превода. Конкурсното жури включва над 40 преподаватели и чуждестранни лектори.

Учениците от ПГПЧЕ „Алеко Константинов“ преведоха от руски на български език стихотворението „По широким мостам…“ на Георгий Адамович и откъс от романа „Авиатор“ на Евгений Водолазкин. Те се състезаваха с 98 ученици от 23 средни училища и гимназии в България. Момичетата не се класират на челните три места, но Милена Йоткова получава поощрителен сертификат за текст, останал извън класирането, но с добри преводачески решения. Сертификатът изтъква потенциала, показан в преводната интерпретация и цели да мотивира учениците да се справят още по-добре при следващото си участие.

„Въпреки че не са класирани в първите три места, аз съм много горда с дързостта на моите ученици да участват в такъв тип конкурс. Радвам се с успеха на Милена, но адмирирам и желанието и труда на Пламена и Михаела. Отчитам и факта, че се изправихме редом с училища в големи градове и ученици, които превеждат на български от език, който изучават като първи чужд. В този конкурс няма разделение на езици. Милена е първото наградено дете (макар и с поощрителен сертификат), което е превеждало от руски. Всички класирани на първо, второ и трето място са превеждали от други езици. Според мен това си е постижение за Милена и показва, че вероятно от всички изпратени преводи от руски език, нейният е направил силно впечатление на журито. Най-много се радвам, че конкурсът даде възможност на учениците ми да влязат в ролята на преводачи и да осъзнаят, че не е достатъчно само да знаеш чужд език, че успехът се дължи преди всичко на опита и практиката. Убедена съм, че това участие е развило творческите им умения и ще ги насърчи да изучават руския език с още по-голямо желание.“ – сподели г-жа Фиданка Костуркова, преподавател по руски език в гимназията в Правец.

 

ПО ШИРОКИМ МОСТАМ…

Георгий Адамович

 

По широким мостам… Но ведь мы все равно не успеем,

Этот ветер мешает, ведь мы заблудились в пути,

По безлюдным мостам, по широким и черным аллеям

Добежать хоть к рассвету, и остановить, и спасти.

 

Просыпаясь, дымит и вздыхает тревожно столица.

Окна призрачно светятся. Стынет дыханье в груди.

Отчего мне так страшно? Иль, может быть, все это снится,

Ничего нет в прошедшем и нет ничего впереди?

 

Море близко. Светает. Шаги уже меряют где-то.

Будто скошены ноги, я больше бежать не могу.

О, еще б хоть минуту! Но щелкнул курок пистолета.

Не могу… Все потеряно… Темная кровь на снегу.

 

Тишина, тишина. Поднимается солнце. Ни слова.

Тридцать градусов холода. Тускло сияет гранит.

И под черным вуалем у гроба стоит Гончарова,

Улыбается жалко и вдаль равнодушно глядит.

 

По широките мостове…

Георгий Адамович

 

По широките мостове… Нали е без значение, че няма да успеем?

Вятърът ни пречи, а пътят може да ни заблуди.

По безлюдните мостове, по широките черни алеи

до зори ще тичаме, ще го спрем, ще го спасим.

 

Пробужда се столицата, тревожно въздиша, дими.

Призрачно светят прозорци. Застива дъхът във гърди.

От какво така се страхувам? Сънувам ли?

Нищо ли не е миналото и нищо ли няма в идните дни?

 

Близо е. Свети. Делят ме две-три крачки от морето.

Нозете ми се подкосяват. Не мога да тичам вече.

Само още минута! Но щраква спусъкът на пистолета.

Не мога… Загубено е всичко… Тъмна кръв в снега се стече…

 

Тишина, тишина. Слънцето изгрява. Нито дума.

Тридесетградусов студ. Неясно барелеф сияе.

Под черен воал до гроба стои Гончарова,

усмихва се тъжно, а погледът й в далечината витае.

Превод: Милена Йоткова