Пълна стипендия за едногодишно обучение в САЩ получи десетокласник от Езиковата гимназия в Правец.
На 23 април 2020 г. Никола Николов – ученик от ПГПЧЕ „Алеко Константинов“ – Правец, беше одобрен от програма за ученически обмен в САЩ „Kennedy Lugar – Youth Exchange and Study (YES)“. Никола е ученик в 10 „В“ клас и изучава немски и испански език.
Практиката досега показва, че стипендиантите по програмите се завръщат в своите училища и допринасят за изграждането на нов мироглед у своите съученици, като ги превръщат в конкурентно подготвени кадри за международния пазар на кариерното развитие.
Никола не се притеснява от публичността, вярва, че за да бъде успешен, младият човек трябва да е „на първа линия“ в живота. Бързо се договорихме за интервю, а той с усмивка задоволи нашето любопитство.
- В това време на изолация не можем да се видим с твоите приятели. Като какъв те познават те?
Ха-ха, интересен въпрос на който се чудя как да отговоря! Надявам се да ме познават в добра светлина! Казвам се Никола Николов, на 17 години, роден в Тетевен. Уча немски и испанки в ПГПЧЕ „Алеко Константинов“ – гр. Правец. Любимите ми предмети в училище са литература, география и информационни технологии. Обичам да прекарвам свободното си време навън с приятели или в гората. Хобито ми е фотография, като снимам предимно горски пейзажи и цветя. Не съм най-спортен тип, но харесвам плуването, тениса на корт и леката атлетика. Приятелите ми ме наричат просто Ники и ме описват като добър, възпитан, услужлив и отворен към света. Останалите ми връстници и учителите от гимназията ме познават от ролите ми в училищния театър, озвучаването на концертите с моята съученичка Ани, международните проекти и поддръжката на училищния уебсайт.
- Кой или какво те провокира да се включиш в програмата за обмен в САЩ?
Винаги съм си мечтал да уча в чужбина и да видя как живеят другите хора по Света. Не бях предполагал, че ще реша да кандидатствам за обмен. Разбрах за различни програми за САЩ още в края на VIII клас, когато прочетох статия за бивша ученичка от училището ми – Радияна Манчева, която е прекарала учебната 2014-2015 година там. Тогава се мотивирах да се включа и аз, но не бях с големи очаквания. Дори да не ме бяха избрали пак щях да съм щастлив за това, че поне съм се опитал, а не съм стоял само с желанието си.
- В гимназията учиш немски и испански език. Английският е „следващата ти любов“ или просто искаш да надникнеш в живота зад Океана?
За мен английския е език, който всеки млад човек трябва да говори в днешно време. Международен е, лесен е и винаги е полезен. Вярно е, че не го изучавам като учебен предмет, но пък за сметка на това международните проекти и обмени, които езиковата гимназия в Правец организира ми помогнаха много да усъвършенствам своето ниво. Вярвам, че език най-добре се учи на място, т.е. когато човек посети за по-дълго време страната в която се говори!
- Как реагира семейството ти на твоя успех? Какво най-напред ти казаха?
Получих информацията изненадващо. Карах колело по пътя за с. Рибарица, когато получих обаждане от Американския съвет за международно образование. Казаха ми, че съм приет. Веднага се обадих на баща ми, майка ми и баба ми. Много се зарадваха, останали бяха без думи! Поздравиха ме и бяха щастливи от факта, че съм сбъднал една своя мечта. Естествено трябваше да взема решение дали да приема стипендията или не. Родителите ми не се намесиха в този избор, а ми казаха да помисля добре дали съм готов да приема това предизвикателство. Не беше лесно да кажа „Да!“, но това не е възможност, която се дава всеки ден.
- Там ще живееш в непознато семейство, ще се срещнеш с други традиции, с различна народопсихолагия. Какви са твоите очаквания?
Не желая да отивам там с големи очаквания. Най-добре е да очаквам неочакваното и както казва моята баба – „да се пусна по течението“. Знам само, че ще има много нови неща. Както аз ще науча повече за САЩ, така и американците ще научат за нашата България. Надявам се да прекарам една прекрасна и пълноценна година там!
- Ще бъдеш своеобразен посланик на България в САЩ. Какво ще им разкажеш, какво ще им покажеш? На какво ще ги научиш?
Има толкова неща, които ще искам да покажа и да науча моите нови американски приятели да правят. На първо време ще им разкажа за България и Европа. Ще ги запозная още с нашата митология, литература, история, традиции и обичаи. Въпреки че не съм най-добрият танцьор на народни танци, ще положа усилия съучениците ми да могат да играят право и дунавско хоро например. Ще ги науча на някои български думи. Тъй като обичам да готвя – определено на трапезата в приемното ми семейство ще присъстват ястия от българската кухня като баница, мусака, качамак, скара и различни салати.
- Познаваш ли други млади хора, които са минали по този път? Ако „да“ какво споделят те?
Да, щастлив съм да познавам такива хора. Доста приятели, които са ходили на различни обмени, споделят че началото ще е трудно, но това ще е най-хубавата година от живота ми и не трябва да се предавам. Казват ми, че няма нищо по-хубаво от това да си посланик на българската култура в чужда страна. Дано да се окажат прави!
- Имаш ли вече планове за „след това“, след като вземеш дипломата си за завършен етап на образованието?
Да. Все още не съм напълно убеден, но искам да уча журналистика, връзки с обществеността, кинорежисура или криминалистика. Знам, че тези професии са на различни полюси, но вярвам, че след завръщането ми в България ще имам отговор на въпроса с какво точно искам да се занимавам в бъдеще!
- Какво е отношението ти към дистанционното обучение? Ти как се чувстваш далеч от училището и приятелите?
Не съм привърженик на дистанционното обучение. Има още много „трески за дялкане“, но е страхотно колко бързо се приспособихме към него. На някои ученици и учители им е много трудно. Все пак ми харесва, че поради тази възникнала трудност сме по-близки с преподавателите си от всякога и засилваме връзката помежду си. Разбира се – липсва ми, много ми липсва училище и това да се виждам на живо с приятелите си и учителите си. Макар че всеки ден си говоря с тях – много ми е мъчно и нямам търпение да ги видя!
- Твоите учители се гордеят с теб. Искаш ли да им кажеш нещо?
Скъпи учители, благодаря ви за всичко, което направихте за мен, за да стигна до тук! Благодаря ви, че по време на дистанционното обучение полагате толкова много усилия за нас, учениците. Знам, не е лесно, но с взаимните ни усилия ще се справим. Обичам ви безкрайно много и съм горд, че имам хора за пример като вас!
Бих искал специално да благодаря и на следните преподаватели: моите класни ръководители г-жа Габриела Петкова и г-н Цанко Цолов, г-жа Стефка Атанасова, г-жа Нели Тенева, г-жа Нелка Генова, г-жа Мариета Парийска, г-жа Даринка Цонкова, мис Шона Рикетц, сем. Милчо и Лилияна Германски, и всъщност на всички други учители в ПГПЧЕ, защото там ние сме едно голямо семейство! Няма как да пропусна ръководството на училището и моите учители от Тетевен – г-жа Дочка Михайлова, г-жа Цецка Димитрова и г-жа Лора Йорданова. Безкрайни благодарности към всички вас!
- Какво би пожелал за себе си и за своите приятели днес?
В момент като този не мога да пожелая нищо друго, освен здраве! То е най-ценно! Надявам се скоро да дойде краят на пандемията от COVID-19 и да се върнем към по-нормален начин на живот.
Източник: в. „Правешки глас“
Снимки: личен архив