Следващото най-добро нещо след наученото в един квалификационен курс в друга държава, е уникалната възможност да видиш един чужд град с очите на негов временен жител, а не турист. И да се влюбиш в него, не заради красивата обвивка, а въпреки недостатъците, които виждаш от тази позиция. Не бихме казали, че беше любов от пръв поглед.
Когато таксито ни остави пред вратата на къщата, където щяхме да живеем две седмици, ние трябваше да звъним и да обикаляме наоколо повече от 5 минути. Изглеждаше, че не сме добре дошли. Накрая тежката масивна врата се отвори и възрастен човек, говорещ единствено италиански, ни въведе и с жестове ни показа нашите стаи. Беше малко стряскащо и объркващо. До момента, в който нашата хазяйка се прибра от непредвидената си работа навън, усмихната и лъчезарна, извиняваща се и бърбореща въодушевено на …. италиански. И на английски с Гугъл преводач. Но – сърдечна и добронамерена, искрено загрижена за нашето удобство. Оказа се, че възрастният човек, който е трябвало да ни посрещне, не чува добре и дори имаме късмет, че изобщо ни е чул. Тепърва предстоеше да разберем каква добра готвачка е Емеренчана и колко вкусна е домашната храна в Италия.
Посрещането ни в училището на следващия ден беше и много различно, и същото. Защото езикова бариера, разбира се, нямаше, всички говореха правилен английски, но бяха също така дружелюбни, сърдечни и готови да ни бъдат полезни, с всичко, което ни интересува. Заедно с преподавателите и колегите-курсисти работихме усърдно за да покрием амбициозната програма на курса, но винаги в уникалната атмосфера на сътрудничество и взаимопомощ, разнообразявайки сериозната работа с шеги и забавни упражнения.
Флоренция е древен град, в който живеят с достойнство съвременни хора, отворени към света, готови да споделят удивителната история на своя град с многобройни туристи от целия свят.
Градът на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Данте Алигиери, Бокачо и, разбира се, легендарните Медичи. Тук всичко е историческо, всичко старинно е красиво и крие вълнуваща история. Следобедите ни, посветени на забележителностите, се оказаха крайно недостатъчни за да се види всичко, което си заслужава.
А трябваше и да се опитат толкова вкусотии – от истинските италиански пици и паста до неотразимото кафе и сладкиши. А най-доброто джелато в града се оказа на 50 метра от нашата квартира! Но сладоледът в тази сладоледена къща заслужава да му се посвети отделна статия.
Къде и кога точно се влюбихме във Флоренция? Дали в прекрасната галерия Уфици или във вълшебната катедрала Санта Мария Дел Фиоре? На Понте Векио или в музея на Леонардо? А може би на Пиацале Микеланждело, приказно място, кръстено на Микеланджело след неговото възклицание, че oт тук е наблюдавал най-красивия залез? Или пък вечер, когато се прибирахме в квартирата по тесните старинни улици, изморени, но щастливи?
Не разбрахме, но това беше неизбежно, защото Флоренция е неустоима!
Радост Христова
Стоянка Димитрова